прокънтя

Речник на българския език

прокънтя̀ непреходен глагол от свършен вид (тип 177it) редактиране

Значение

Грешни изписвания (8)

  • прокантйа
  • прокантйъ
  • прокънтйа
  • прокънтйъ
  • прукантйа
  • прукантйъ
  • прукънтйа
  • прукънтйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице про-кън-тя про-кън-тим
2 лице про-кън-тиш про-кън-ти-те
3 лице про-кън-ти про-кън-тят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице про-кън-тях про-кън-тях-ме
2 лице про-кън-тя про-кън-тях-те
3 лице про-кън-тя про-кън-тя-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице про-кън-тях про-кън-тях-ме
2 лице про-кън-те-ше про-кън-тях-те
3 лице про-кън-те-ше про-кън-тя-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прокънтял съм прокънтяла съм прокънтяло съм прокънтели сме
2 лице прокънтял си прокънтяла си прокънтяло си прокънтели сте
3 лице прокънтял е прокънтяла е прокънтяло е прокънтели са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях прокънтял бях прокънтяла бях прокънтяло бяхме прокънтели
2 лице беше прокънтял беше прокънтяла беше прокънтяло бяхте прокънтели
3 лице беше прокънтял беше прокънтяла беше прокънтяло бяха прокънтели
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще прокънтя ще прокънтим
2 лице ще прокънтиш ще прокънтите
3 лице ще прокънти ще прокънтят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм прокънтял ще съм прокънтяла ще съм прокънтяло ще сме прокънтели
2 лице ще си прокънтял ще си прокънтяла ще си прокънтяло ще сте прокънтели
3 лице ще е прокънтял ще е прокънтяла ще е прокънтяло ще са прокънтели
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да прокънтя щяхме да прокънтим
2 лице щеше да прокънтиш щяхте да прокънтите
3 лице щеше да прокънти щяха да прокънтят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм прокънтял щях да съм прокънтяла щях да съм прокънтяло щяхме да сме прокънтели
2 лице щеше да си прокънтял щеше да си прокънтяла щеше да си прокънтяло щяхте да сте прокънтели
3 лице щеше да е прокънтял щеше да е прокънтяла щеше да е прокънтяло щяха да са прокънтели
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прокънтял съм прокънтяла съм прокънтяло съм прокънтели сме
2 лице прокънтял си прокънтяла си прокънтяло си прокънтели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице прокънтял съм прокънтяла съм прокънтяло съм прокънтели сме
2 лице прокънтял си прокънтяла си прокънтяло си прокънтели сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм прокънтял била съм прокънтяла било съм прокънтяло били сме прокънтели
2 лице бил си прокънтял била си прокънтяла било си прокънтяло били сте прокънтели
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да прокънтя щяла съм да прокънтя щяло съм да прокънтя щели сме да прокънтим
2 лице щял си да прокънтиш щяла си да прокънтиш щяло си да прокънтиш щели сте да прокънтите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм прокънтял щяла съм да съм прокънтяла щяло съм да съм прокънтяло щели сме да сме прокънтели
2 лице щял си да си прокънтял щяла си да си прокънтяла щяло си да си прокънтяло щели сте да сте прокънтели
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих прокънтял бих прокънтяла бих прокънтяло бихме прокънтели
2 лице би прокънтял би прокънтяла би прокънтяло бихте прокънтели
3 лице би прокънтял би прокънтяла би прокънтяло биха прокънтели
Повелително наклонение
единствено число множествено число
про-кън-ти про-кън-те-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род про-кън-тял
непълен член про-кън-те-лия
пълен член про-кън-те-ли-ят
женски род про-кън-тя-ла
членувано про-кън-тя-ла-та
среден род про-кън-тя-ло
членувано про-кън-тя-ло-то
множествено число про-кън-те-ли
членувано про-кън-те-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род про-кън-тял
женски род про-кън-тя-ла
среден род про-кън-тя-ло
множествено число про-кън-те-ли