прокънтяхте

Речник на българския език

1. прокънтяхте — мин. св. вр., 2 л., мн. ч.

прокънтяхте е производна форма на прокънтя (мин. св. вр., 2 л., мн. ч.).

2. прокънтяхте — мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.

прокънтяхте е производна форма на прокънтя (мин. несв. вр., 2 л., мн. ч.).