прокънтяло

Речник на българския език

1. прокънтяло — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прокънтяло е производна форма на прокънтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прокънтяло — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прокънтяло е производна форма на прокънтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прокънтяло — мин. деят. св. прич. ср. р.

прокънтяло е производна форма на прокънтя (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. прокънтяло — мин. деят. несв. прич. ср. р.

прокънтяло е производна форма на прокънтя (мин. деят. несв. прич. ср. р.).