прокънтяха

Речник на българския език

1. прокънтяха — мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

прокънтяха е производна форма на прокънтя (мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. прокънтяха — мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.

прокънтяха е производна форма на прокънтя (мин. несв. вр., 3 л., мн. ч.).