прокънтяло съм

Речник на българския език

1. прокънтяло съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

прокънтяло съм е производна форма на прокънтя (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

2. прокънтяло съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

прокънтяло съм е производна форма на прокънтя (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).

3. прокънтяло съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

прокънтяло съм е производна форма на прокънтя (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).