прокънти

Речник на българския език

1. прокънти — сег. вр., 3 л., ед. ч.

прокънти е производна форма на прокънтя (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. прокънти — повелително наклонение, ед. ч.

прокънти е производна форма на прокънтя (повелително наклонение, ед. ч.).