прокънтели

Речник на българския език

1. прокънтели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

прокънтели е производна форма на прокънтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. прокънтели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

прокънтели е производна форма на прокънтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

3. прокънтели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

прокънтели е производна форма на прокънтя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).

4. прокънтели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

прокънтели е производна форма на прокънтя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).