прокънтяло е

Речник на българския език

1. прокънтяло е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прокънтяло е е производна форма на прокънтя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. прокънтяло е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прокънтяло е е производна форма на прокънтя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. прокънтяло е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

прокънтяло е е производна форма на прокънтя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).