прокобя

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	про-ко-бя	про-ко-бим
2 лице	про-ко-биш	про-ко-би-те
3 лице	про-ко-би	про-ко-бят

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	про-ко-бих	про-ко-бих-ме
2 лице	про-ко-би	про-ко-бих-те
3 лице	про-ко-би	про-ко-би-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	про-ко-бех	про-ко-бех-ме
2 лице	про-ко-бе-ше	про-ко-бех-те
3 лице	про-ко-бе-ше	про-ко-бе-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	прокобил съм	прокобила съм	прокобило съм	прокобили сме
2 лице	прокобил си	прокобила си	прокобило си	прокобили сте
3 лице	прокобил е	прокобила е	прокобило е	прокобили са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях прокобил	бях прокобила	бях прокобило	бяхме прокобили
2 лице	беше прокобил	беше прокобила	беше прокобило	бяхте прокобили
3 лице	беше прокобил	беше прокобила	беше прокобило	бяха прокобили

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще прокобя	ще прокобим
2 лице	ще прокобиш	ще прокобите
3 лице	ще прокоби	ще прокобят

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм прокобил	ще съм прокобила	ще съм прокобило	ще сме прокобили
2 лице	ще си прокобил	ще си прокобила	ще си прокобило	ще сте прокобили
3 лице	ще е прокобил	ще е прокобила	ще е прокобило	ще са прокобили

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да прокобя	щяхме да прокобим
2 лице	щеше да прокобиш	щяхте да прокобите
3 лице	щеше да прокоби	щяха да прокобят

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм прокобил	щях да съм прокобила	щях да съм прокобило	щяхме да сме прокобили
2 лице	щеше да си прокобил	щеше да си прокобила	щеше да си прокобило	щяхте да сте прокобили
3 лице	щеше да е прокобил	щеше да е прокобила	щеше да е прокобило	щяха да са прокобили

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	прокобел съм	прокобела съм	прокобело съм	прокобели сме
2 лице	прокобел си	прокобела си	прокобело си	прокобели сте
3 лице	про-ко-бел прокобел е	про-ко-бе-ла прокобела е	про-ко-бе-ло прокобело е	про-ко-бе-ли прокобели са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	прокобил съм	прокобила съм	прокобило съм	прокобили сме
2 лице	прокобил си	прокобила си	прокобило си	прокобили сте
3 лице	про-ко-бил прокобил е	про-ко-би-ла прокобила е	про-ко-би-ло прокобило е	про-ко-би-ли прокобили са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм прокобил	била съм прокобила	било съм прокобило	били сме прокобили
2 лице	бил си прокобил	била си прокобила	било си прокобило	били сте прокобили
3 лице	бил прокобил бил е прокобил	била прокобила била е прокобила	било прокобило било е прокобило	били прокобили били са прокобили

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да прокобя	щяла съм да прокобя	щяло съм да прокобя	щели сме да прокобим
2 лице	щял си да прокобиш	щяла си да прокобиш	щяло си да прокобиш	щели сте да прокобите
3 лице	щял да прокоби щял е да прокоби	щяла да прокоби щяла е да прокоби	щяло да прокоби щяло е да прокоби	щели да прокобят щели са да прокобят

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм прокобил	щяла съм да съм прокобила	щяло съм да съм прокобило	щели сме да сме прокобили
2 лице	щял си да си прокобил	щяла си да си прокобила	щяло си да си прокобило	щели сте да сте прокобили
3 лице	щял да е прокобил щял е да е прокобил	щяла да е прокобила щяла е да е прокобила	щяло да е прокобило щяло е да е прокобило	щели да са прокобили щели са да са прокобили

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих прокобил	бих прокобила	бих прокобило	бихме прокобили
2 лице	би прокобил	би прокобила	би прокобило	бихте прокобили
3 лице	би прокобил	би прокобила	би прокобило	биха прокобили

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
про-ко-би	про-ко-бе-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		про-ко-бен
		непълен член	про-ко-бе-ния
		пълен член	про-ко-бе-ни-ят
	женски род		про-ко-бе-на
		членувано	про-ко-бе-на-та
	среден род		про-ко-бе-но
		членувано	про-ко-бе-но-то
множествено число			про-ко-бе-ни
		членувано	про-ко-бе-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		про-ко-бил
		непълен член	про-ко-би-лия
		пълен член	про-ко-би-ли-ят
	женски род		про-ко-би-ла
		членувано	про-ко-би-ла-та
	среден род		про-ко-би-ло
		членувано	про-ко-би-ло-то
множествено число			про-ко-би-ли
		членувано	про-ко-би-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	про-ко-бел
	женски род	про-ко-бе-ла
	среден род	про-ко-бе-ло
множествено число		про-ко-бе-ли