прокобели

Речник на българския език

1. прокобели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

прокобели е производна форма на прокобя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. прокобели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

прокобели е производна форма на прокобя (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).