прокобите

Речник на българския език

1. прокобите — мн. ч. членувано

прокобите е производна форма на прокоба (мн. ч. членувано).

2. прокобите — сег. вр., 2 л., мн. ч.

прокобите е производна форма на прокобя (сег. вр., 2 л., мн. ч.).