прокобили

Речник на българския език

1. прокобили — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

прокобили е производна форма на прокобя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

2. прокобили — мин. деят. св. прич. мн. ч.

прокобили е производна форма на прокобя (мин. деят. св. прич. мн. ч.).