прокобела

Речник на българския език

1. прокобела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

прокобела е производна форма на прокобя (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. прокобела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

прокобела е производна форма на прокобя (мин. деят. несв. прич. ж. р.).