било съм прокобило

Речник на българския език

1. било съм прокобило — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.

било съм прокобило е производна форма на прокобя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., ср. р.).