поизстина

Речник на българския език

поизстѝна непреходен глагол от свършен вид (тип 152it) редактиране

Значение

Грешни изписвания (15)

  • поезстина
  • поезстинъ
  • поестина
  • поестинъ
  • поизстинъ
  • поистина
  • поистинъ
  • пуезстина
  • пуезстинъ
  • пуестина
  • пуестинъ
  • пуизстина
  • пуизстинъ
  • пуистина
  • пуистинъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-из-сти-на по-из-сти-нем
2 лице по-из-сти-неш по-из-сти-не-те
3 лице по-из-сти-не по-из-сти-нат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-из-сти-нах по-из-сти-нах-ме
2 лице по-из-сти-на по-из-сти-нах-те
3 лице по-из-сти-на по-из-сти-на-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-из-сти-нех по-из-сти-нех-ме
2 лице по-из-сти-не-ше по-из-сти-нех-те
3 лице по-из-сти-не-ше по-из-сти-не-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизстинал съм поизстинала съм поизстинало съм поизстинали сме
2 лице поизстинал си поизстинала си поизстинало си поизстинали сте
3 лице поизстинал е поизстинала е поизстинало е поизстинали са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поизстинал бях поизстинала бях поизстинало бяхме поизстинали
2 лице беше поизстинал беше поизстинала беше поизстинало бяхте поизстинали
3 лице беше поизстинал беше поизстинала беше поизстинало бяха поизстинали
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще поизстина ще поизстинем
2 лице ще поизстинеш ще поизстинете
3 лице ще поизстине ще поизстинат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поизстинал ще съм поизстинала ще съм поизстинало ще сме поизстинали
2 лице ще си поизстинал ще си поизстинала ще си поизстинало ще сте поизстинали
3 лице ще е поизстинал ще е поизстинала ще е поизстинало ще са поизстинали
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да поизстина щяхме да поизстинем
2 лице щеше да поизстинеш щяхте да поизстинете
3 лице щеше да поизстине щяха да поизстинат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поизстинал щях да съм поизстинала щях да съм поизстинало щяхме да сме поизстинали
2 лице щеше да си поизстинал щеше да си поизстинала щеше да си поизстинало щяхте да сте поизстинали
3 лице щеше да е поизстинал щеше да е поизстинала щеше да е поизстинало щяха да са поизстинали
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизстинел съм поизстинела съм поизстинело съм поизстинели сме
2 лице поизстинел си поизстинела си поизстинело си поизстинели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизстинал съм поизстинала съм поизстинало съм поизстинали сме
2 лице поизстинал си поизстинала си поизстинало си поизстинали сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поизстинал била съм поизстинала било съм поизстинало били сме поизстинали
2 лице бил си поизстинал била си поизстинала било си поизстинало били сте поизстинали
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поизстина щяла съм да поизстина щяло съм да поизстина щели сме да поизстинем
2 лице щял си да поизстинеш щяла си да поизстинеш щяло си да поизстинеш щели сте да поизстинете
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поизстинал щяла съм да съм поизстинала щяло съм да съм поизстинало щели сме да сме поизстинали
2 лице щял си да си поизстинал щяла си да си поизстинала щяло си да си поизстинало щели сте да сте поизстинали
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поизстинал бих поизстинала бих поизстинало бихме поизстинали
2 лице би поизстинал би поизстинала би поизстинало бихте поизстинали
3 лице би поизстинал би поизстинала би поизстинало биха поизстинали
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-из-сти-ни по-из-сти-не-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-из-сти-нал
непълен член по-из-сти-на-лия
пълен член по-из-сти-на-ли-ят
женски род по-из-сти-на-ла
членувано по-из-сти-на-ла-та
среден род по-из-сти-на-ло
членувано по-из-сти-на-ло-то
множествено число по-из-сти-на-ли
членувано по-из-сти-на-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-из-сти-нел
женски род по-из-сти-не-ла
среден род по-из-сти-не-ло
множествено число по-из-сти-не-ли