поизстинало е

Речник на българския език

1. поизстинало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизстинало е е производна форма на поизстина (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизстинало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизстинало е е производна форма на поизстина (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).