поизстинал съм

Речник на българския език

1. поизстинал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поизстинал съм е производна форма на поизстина (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. поизстинал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

поизстинал съм е производна форма на поизстина (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).