поизстинел

Речник на българския език

1. поизстинел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизстинел е производна форма на поизстина (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизстинел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизстинел е производна форма на поизстина (мин. деят. несв. прич. м. р.).