поизстинал
1.
поизстинал —
преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.
поизстинал
е производна форма
на поизстина (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).
2.
поизстинал —
мин. деят. св. прич. м. р.
поизстинал
е производна форма
на поизстина (мин. деят. св. прич. м. р.).