поизстинал

Речник на българския език

1. поизстинал — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизстинал е производна форма на поизстина (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизстинал — мин. деят. св. прич. м. р.

поизстинал е производна форма на поизстина (мин. деят. св. прич. м. р.).