поизстинал си

Речник на българския език

1. поизстинал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизстинал си е производна форма на поизстина (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поизстинал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизстинал си е производна форма на поизстина (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).