поизпъча

Речник на българския език

поизпъча преходен глагол от свършен вид (тип 176tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (1)

  • поиспъча

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-из-пъ-ча по-из-пъ-чим
2 лице по-из-пъ-чиш по-из-пъ-чи-те
3 лице по-из-пъ-чи по-из-пъ-чат
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-из-пъ-чих по-из-пъ-чих-ме
2 лице по-из-пъ-чи по-из-пъ-чих-те
3 лице по-из-пъ-чи по-из-пъ-чи-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-из-пъ-чех по-из-пъ-чех-ме
2 лице по-из-пъ-че-ше по-из-пъ-чех-те
3 лице по-из-пъ-че-ше по-из-пъ-че-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизпъчил съм поизпъчила съм поизпъчило съм поизпъчили сме
2 лице поизпъчил си поизпъчила си поизпъчило си поизпъчили сте
3 лице поизпъчил е поизпъчила е поизпъчило е поизпъчили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поизпъчил бях поизпъчила бях поизпъчило бяхме поизпъчили
2 лице беше поизпъчил беше поизпъчила беше поизпъчило бяхте поизпъчили
3 лице беше поизпъчил беше поизпъчила беше поизпъчило бяха поизпъчили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще поизпъча ще поизпъчим
2 лице ще поизпъчиш ще поизпъчите
3 лице ще поизпъчи ще поизпъчат
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поизпъчил ще съм поизпъчила ще съм поизпъчило ще сме поизпъчили
2 лице ще си поизпъчил ще си поизпъчила ще си поизпъчило ще сте поизпъчили
3 лице ще е поизпъчил ще е поизпъчила ще е поизпъчило ще са поизпъчили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да поизпъча щяхме да поизпъчим
2 лице щеше да поизпъчиш щяхте да поизпъчите
3 лице щеше да поизпъчи щяха да поизпъчат
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поизпъчил щях да съм поизпъчила щях да съм поизпъчило щяхме да сме поизпъчили
2 лице щеше да си поизпъчил щеше да си поизпъчила щеше да си поизпъчило щяхте да сте поизпъчили
3 лице щеше да е поизпъчил щеше да е поизпъчила щеше да е поизпъчило щяха да са поизпъчили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизпъчел съм поизпъчела съм поизпъчело съм поизпъчели сме
2 лице поизпъчел си поизпъчела си поизпъчело си поизпъчели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поизпъчил съм поизпъчила съм поизпъчило съм поизпъчили сме
2 лице поизпъчил си поизпъчила си поизпъчило си поизпъчили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поизпъчил била съм поизпъчила било съм поизпъчило били сме поизпъчили
2 лице бил си поизпъчил била си поизпъчила било си поизпъчило били сте поизпъчили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поизпъча щяла съм да поизпъча щяло съм да поизпъча щели сме да поизпъчим
2 лице щял си да поизпъчиш щяла си да поизпъчиш щяло си да поизпъчиш щели сте да поизпъчите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поизпъчил щяла съм да съм поизпъчила щяло съм да съм поизпъчило щели сме да сме поизпъчили
2 лице щял си да си поизпъчил щяла си да си поизпъчила щяло си да си поизпъчило щели сте да сте поизпъчили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поизпъчил бих поизпъчила бих поизпъчило бихме поизпъчили
2 лице би поизпъчил би поизпъчила би поизпъчило бихте поизпъчили
3 лице би поизпъчил би поизпъчила би поизпъчило биха поизпъчили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-из-пъ-чи по-из-пъ-че-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род по-из-пъ-чен
непълен член по-из-пъ-че-ния
пълен член по-из-пъ-че-ни-ят
женски род по-из-пъ-че-на
членувано по-из-пъ-че-на-та
среден род по-из-пъ-че-но
членувано по-из-пъ-че-но-то
множествено число по-из-пъ-че-ни
членувано по-из-пъ-че-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-из-пъ-чил
непълен член по-из-пъ-чи-лия
пълен член по-из-пъ-чи-ли-ят
женски род по-из-пъ-чи-ла
членувано по-из-пъ-чи-ла-та
среден род по-из-пъ-чи-ло
членувано по-из-пъ-чи-ло-то
множествено число по-из-пъ-чи-ли
членувано по-из-пъ-чи-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-из-пъ-чел
женски род по-из-пъ-че-ла
среден род по-из-пъ-че-ло
множествено число по-из-пъ-че-ли