поизпъчели

Речник на българския език

1. поизпъчели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

поизпъчели е производна форма на поизпъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. поизпъчели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

поизпъчели е производна форма на поизпъча (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).