поизпъчел

Речник на българския език

1. поизпъчел — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поизпъчел е производна форма на поизпъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поизпъчел — мин. деят. несв. прич. м. р.

поизпъчел е производна форма на поизпъча (мин. деят. несв. прич. м. р.).