поизпъчил си

Речник на българския език

1. поизпъчил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизпъчил си е производна форма на поизпъча (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. поизпъчил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

поизпъчил си е производна форма на поизпъча (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).