поизпъчело

Речник на българския език

1. поизпъчело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизпъчело е производна форма на поизпъча (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизпъчело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

поизпъчело е производна форма на поизпъча (мин. деят. несв. прич. ср. р.).