поизпъчи

Речник на българския език

1. поизпъчи — сег. вр., 3 л., ед. ч.

поизпъчи е производна форма на поизпъча (сег. вр., 3 л., ед. ч.).

2. поизпъчи — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

поизпъчи е производна форма на поизпъча (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. поизпъчи — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

поизпъчи е производна форма на поизпъча (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).

4. поизпъчи — повелително наклонение, ед. ч.

поизпъчи е производна форма на поизпъча (повелително наклонение, ед. ч.).