поизпъчило

Речник на българския език

1. поизпъчило — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизпъчило е производна форма на поизпъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизпъчило — мин. деят. св. прич. ср. р.

поизпъчило е производна форма на поизпъча (мин. деят. св. прич. ср. р.).