поизпъчило е

Речник на българския език

1. поизпъчило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизпъчило е е производна форма на поизпъча (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поизпъчило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поизпъчило е е производна форма на поизпъча (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).