поверя

Речник на българския език

поверя̀ преходен глагол от свършен вид (тип 174tt) редактиране

Значение

поверѝш, мин. св. поверѝх, мин. прич. поверѝл, св.вж. поверявам.

Грешни изписвания (8)

  • поверйа
  • поверйъ
  • повирйа
  • повирйъ
  • пуверйа
  • пуверйъ
  • пувирйа
  • пувирйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-ве-ря по-ве-рим
2 лице по-ве-риш по-ве-ри-те
3 лице по-ве-ри по-ве-рят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-ве-рих по-ве-рих-ме
2 лице по-ве-ри по-ве-рих-те
3 лице по-ве-ри по-ве-ри-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-ве-рях по-ве-рях-ме
2 лице по-ве-ре-ше по-ве-рях-те
3 лице по-ве-ре-ше по-ве-ря-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поверил съм поверила съм поверило съм поверили сме
2 лице поверил си поверила си поверило си поверили сте
3 лице поверил е поверила е поверило е поверили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях поверил бях поверила бях поверило бяхме поверили
2 лице беше поверил беше поверила беше поверило бяхте поверили
3 лице беше поверил беше поверила беше поверило бяха поверили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще поверя ще поверим
2 лице ще повериш ще поверите
3 лице ще повери ще поверят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм поверил ще съм поверила ще съм поверило ще сме поверили
2 лице ще си поверил ще си поверила ще си поверило ще сте поверили
3 лице ще е поверил ще е поверила ще е поверило ще са поверили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да поверя щяхме да поверим
2 лице щеше да повериш щяхте да поверите
3 лице щеше да повери щяха да поверят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм поверил щях да съм поверила щях да съм поверило щяхме да сме поверили
2 лице щеше да си поверил щеше да си поверила щеше да си поверило щяхте да сте поверили
3 лице щеше да е поверил щеше да е поверила щеше да е поверило щяха да са поверили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поверял съм поверяла съм поверяло съм поверели сме
2 лице поверял си поверяла си поверяло си поверели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице поверил съм поверила съм поверило съм поверили сме
2 лице поверил си поверила си поверило си поверили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм поверил била съм поверила било съм поверило били сме поверили
2 лице бил си поверил била си поверила било си поверило били сте поверили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да поверя щяла съм да поверя щяло съм да поверя щели сме да поверим
2 лице щял си да повериш щяла си да повериш щяло си да повериш щели сте да поверите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм поверил щяла съм да съм поверила щяло съм да съм поверило щели сме да сме поверили
2 лице щял си да си поверил щяла си да си поверила щяло си да си поверило щели сте да сте поверили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих поверил бих поверила бих поверило бихме поверили
2 лице би поверил би поверила би поверило бихте поверили
3 лице би поверил би поверила би поверило биха поверили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-ве-ри по-ве-ре-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род по-ве-рен
непълен член по-ве-ре-ния
пълен член по-ве-ре-ни-ят
женски род по-ве-ре-на
членувано по-ве-ре-на-та
среден род по-ве-ре-но
членувано по-ве-ре-но-то
множествено число по-ве-ре-ни
членувано по-ве-ре-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-ве-рил
непълен член по-ве-ри-лия
пълен член по-ве-ри-ли-ят
женски род по-ве-ри-ла
членувано по-ве-ри-ла-та
среден род по-ве-ри-ло
членувано по-ве-ри-ло-то
множествено число по-ве-ри-ли
членувано по-ве-ри-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-ве-рял
женски род по-ве-ря-ла
среден род по-ве-ря-ло
множествено число по-ве-ре-ли