поверен

Речник на българския език

1. поверѐн прилагателно име (тип 76) редактиране

Значение

Грешни изписвания (3)

  • повирен
  • пуверен
  • пувирен

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

ед. ч. м. р. по-ве-рен
непълен член по-ве-ре-ния
пълен член по-ве-ре-ни-ят
ж. р. по-ве-ре-на
членувано по-ве-ре-на-та
ср. р. по-ве-ре-но
членувано по-ве-ре-но-то
мн. ч. по-ве-ре-ни
членувано по-ве-ре-ни-те

2. поверен — мин. страд. прич. м. р.

поверен е производна форма на поверя (мин. страд. прич. м. р.).