бил съм поверил

Речник на българския език

1. бил съм поверил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

бил съм поверил е производна форма на поверя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).