поверил е

Речник на българския език

1. поверил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поверил е е производна форма на поверя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. поверил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

поверил е е производна форма на поверя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).