поверило е

Речник на българския език

1. поверило е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поверило е е производна форма на поверя (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. поверило е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

поверило е е производна форма на поверя (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).