бил поверил

Речник на българския език

1. бил поверил — преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

бил поверил е производна форма на поверя (преизк. накл., мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).