щял съм да съм поверил

Речник на българския език

1. щял съм да съм поверил — преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

щял съм да съм поверил е производна форма на поверя (преизк. накл., бъд. пред. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).