побеля

Речник на българския език

1. побеля̀ преходен глагол от свършен вид (тип 173tt) редактиране

Значение

Грешни изписвания (8)

  • побелйа
  • побелйъ
  • побилйа
  • побилйъ
  • пубелйа
  • пубелйъ
  • пубилйа
  • пубилйъ

Словоформи

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение
Сегашно време
единствено число множествено число
1 лице по-бе-ля по-бе-лим
2 лице по-бе-лиш по-бе-ли-те
3 лице по-бе-ли по-бе-лят
Минало свършено време (аорист)
единствено число множествено число
1 лице по-бе-лих по-бе-лих-ме
2 лице по-бе-ли по-бе-лих-те
3 лице по-бе-ли по-бе-ли-ха
Минало несвършено време (имперфект)
единствено число множествено число
1 лице по-бе-лех по-бе-лех-ме
2 лице по-бе-ле-ше по-бе-лех-те
3 лице по-бе-ле-ше по-бе-ле-ха
Минало неопределено време (перфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице побелил съм побелила съм побелило съм побелили сме
2 лице побелил си побелила си побелило си побелили сте
3 лице побелил е побелила е побелило е побелили са
Минало предварително време (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бях побелил бях побелила бях побелило бяхме побелили
2 лице беше побелил беше побелила беше побелило бяхте побелили
3 лице беше побелил беше побелила беше побелило бяха побелили
Бъдеще време
единствено число множествено число
1 лице ще побеля ще побелим
2 лице ще побелиш ще побелите
3 лице ще побели ще побелят
Бъдеще предварително време
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице ще съм побелил ще съм побелила ще съм побелило ще сме побелили
2 лице ще си побелил ще си побелила ще си побелило ще сте побелили
3 лице ще е побелил ще е побелила ще е побелило ще са побелили
Бъдеще време в миналото
единствено число множествено число
1 лице щях да побеля щяхме да побелим
2 лице щеше да побелиш щяхте да побелите
3 лице щеше да побели щяха да побелят
Бъдеще предварително време в миналото
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щях да съм побелил щях да съм побелила щях да съм побелило щяхме да сме побелили
2 лице щеше да си побелил щеше да си побелила щеше да си побелило щяхте да сте побелили
3 лице щеше да е побелил щеше да е побелила щеше да е побелило щяха да са побелили
Преизказно наклонение
Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице побелел съм побелела съм побелело съм побелели сме
2 лице побелел си побелела си побелело си побелели сте
3 лице
Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице побелил съм побелила съм побелило съм побелили сме
2 лице побелил си побелила си побелило си побелили сте
3 лице
Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бил съм побелил била съм побелила било съм побелило били сме побелили
2 лице бил си побелил била си побелила било си побелило били сте побелили
3 лице
Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да побеля щяла съм да побеля щяло съм да побеля щели сме да побелим
2 лице щял си да побелиш щяла си да побелиш щяло си да побелиш щели сте да побелите
3 лице
Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице щял съм да съм побелил щяла съм да съм побелила щяло съм да съм побелило щели сме да сме побелили
2 лице щял си да си побелил щяла си да си побелила щяло си да си побелило щели сте да сте побелили
3 лице
Условно наклонение
единствено число множествено число
мъжки род женски род среден род
1 лице бих побелил бих побелила бих побелило бихме побелили
2 лице би побелил би побелила би побелило бихте побелили
3 лице би побелил би побелила би побелило биха побелили
Повелително наклонение
единствено число множествено число
по-бе-ли по-бе-ле-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие
единствено число мъжки род по-бе-лен
непълен член по-бе-ле-ния
пълен член по-бе-ле-ни-ят
женски род по-бе-ле-на
членувано по-бе-ле-на-та
среден род по-бе-ле-но
членувано по-бе-ле-но-то
множествено число по-бе-ле-ни
членувано по-бе-ле-ни-те
Минало свършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-бе-лил
непълен член по-бе-ли-лия
пълен член по-бе-ли-ли-ят
женски род по-бе-ли-ла
членувано по-бе-ли-ла-та
среден род по-бе-ли-ло
членувано по-бе-ли-ло-то
множествено число по-бе-ли-ли
членувано по-бе-ли-ли-те
Минало несвършено деятелно причастие
единствено число мъжки род по-бе-лел
женски род по-бе-ле-ла
среден род по-бе-ле-ло
множествено число по-бе-ле-ли

2. побеля — мин. св. вр., 2 л., ед. ч.

побеля е производна форма на побелея (мин. св. вр., 2 л., ед. ч.).

3. побеля — мин. св. вр., 3 л., ед. ч.

побеля е производна форма на побелея (мин. св. вр., 3 л., ед. ч.).