побелели

Речник на българския език

1. побелели — преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.

побелели е производна форма на побеля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., мн. ч.).

2. побелели — мин. деят. несв. прич. мн. ч.

побелели е производна форма на побеля (мин. деят. несв. прич. мн. ч.).

3. побелели — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.

побелели е производна форма на побелея (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., мн. ч.).

4. побелели — мин. деят. св. прич. мн. ч.

побелели е производна форма на побелея (мин. деят. св. прич. мн. ч.).