побелил си

Речник на българския език

1. побелил си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

побелил си е производна форма на побеля (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. побелил си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

побелил си е производна форма на побеля (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).