побелила

Речник на българския език

1. побелила — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

побелила е производна форма на побеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. побелила — мин. деят. св. прич. ж. р.

побелила е производна форма на побеля (мин. деят. св. прич. ж. р.).