побелил е

Речник на българския език

1. побелил е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

побелил е е производна форма на побеля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. побелил е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

побелил е е производна форма на побеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).