побелила е

Речник на българския език

1. побелила е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

побелила е е производна форма на побеля (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. побелила е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

побелила е е производна форма на побеля (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).