побелело

Речник на българския език

1. побелело — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

побелело е производна форма на побеля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. побелело — мин. деят. несв. прич. ср. р.

побелело е производна форма на побеля (мин. деят. несв. прич. ср. р.).