побелела

Речник на българския език

1. побелела — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.

побелела е производна форма на побеля (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ж. р.).

2. побелела — мин. деят. несв. прич. ж. р.

побелела е производна форма на побеля (мин. деят. несв. прич. ж. р.).