ощастливявам

С дефиси (къси тирета) са показани възможностите за сричкопренасяне.

Лични глаголни форми

Изявително наклонение

Сегашно време

	единствено число	множествено число
1 лице	ощас-т-ли-вя-вам	ощас-т-ли-вя-ва-ме
2 лице	ощас-т-ли-вя-ваш	ощас-т-ли-вя-ва-те
3 лице	ощас-т-ли-вя-ва	ощас-т-ли-вя-ват

Минало свършено време (аорист)

	единствено число	множествено число
1 лице	ощас-т-ли-вя-вах	ощас-т-ли-вя-вах-ме
2 лице	ощас-т-ли-вя-ва	ощас-т-ли-вя-вах-те
3 лице	ощас-т-ли-вя-ва	ощас-т-ли-вя-ва-ха

Минало несвършено време (имперфект)

	единствено число	множествено число
1 лице	ощас-т-ли-вя-вах	ощас-т-ли-вя-вах-ме
2 лице	ощас-т-ли-вя-ва-ше	ощас-т-ли-вя-вах-те
3 лице	ощас-т-ли-вя-ва-ше	ощас-т-ли-вя-ва-ха

Минало неопределено време (перфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ощастливявал съм	ощастливявала съм	ощастливявало съм	ощастливявали сме
2 лице	ощастливявал си	ощастливявала си	ощастливявало си	ощастливявали сте
3 лице	ощастливявал е	ощастливявала е	ощастливявало е	ощастливявали са

Минало предварително време (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бях ощастливявал	бях ощастливявала	бях ощастливявало	бяхме ощастливявали
2 лице	беше ощастливявал	беше ощастливявала	беше ощастливявало	бяхте ощастливявали
3 лице	беше ощастливявал	беше ощастливявала	беше ощастливявало	бяха ощастливявали

Бъдеще време

	единствено число	множествено число
1 лице	ще ощастливявам	ще ощастливяваме
2 лице	ще ощастливяваш	ще ощастливявате
3 лице	ще ощастливява	ще ощастливяват

Бъдеще предварително време

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ще съм ощастливявал	ще съм ощастливявала	ще съм ощастливявало	ще сме ощастливявали
2 лице	ще си ощастливявал	ще си ощастливявала	ще си ощастливявало	ще сте ощастливявали
3 лице	ще е ощастливявал	ще е ощастливявала	ще е ощастливявало	ще са ощастливявали

Бъдеще време в миналото

	единствено число	множествено число
1 лице	щях да ощастливявам	щяхме да ощастливяваме
2 лице	щеше да ощастливяваш	щяхте да ощастливявате
3 лице	щеше да ощастливява	щяха да ощастливяват

Бъдеще предварително време в миналото

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щях да съм ощастливявал	щях да съм ощастливявала	щях да съм ощастливявало	щяхме да сме ощастливявали
2 лице	щеше да си ощастливявал	щеше да си ощастливявала	щеше да си ощастливявало	щяхте да сте ощастливявали
3 лице	щеше да е ощастливявал	щеше да е ощастливявала	щеше да е ощастливявало	щяха да са ощастливявали

Преизказно наклонение

Сегашно време в преизказно наклонение
Минало несвършено време в преизказно наклонение (имперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ощастливявал съм	ощастливявала съм	ощастливявало съм	ощастливявали сме
2 лице	ощастливявал си	ощастливявала си	ощастливявало си	ощастливявали сте
3 лице	ощас-т-ли-вя-вал ощастливявал е	ощас-т-ли-вя-ва-ла ощастливявала е	ощас-т-ли-вя-ва-ло ощастливявало е	ощас-т-ли-вя-ва-ли ощастливявали са

Минало свършено време в преизказно наклонение (аорист)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	ощастливявал съм	ощастливявала съм	ощастливявало съм	ощастливявали сме
2 лице	ощастливявал си	ощастливявала си	ощастливявало си	ощастливявали сте
3 лице	ощас-т-ли-вя-вал ощастливявал е	ощас-т-ли-вя-ва-ла ощастливявала е	ощас-т-ли-вя-ва-ло ощастливявало е	ощас-т-ли-вя-ва-ли ощастливявали са

Минало неопределено време в преизказно наклонение (перфект)
Минало предварително време в преизказно наклонение (плусквамперфект)

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бил съм ощастливявал	била съм ощастливявала	било съм ощастливявало	били сме ощастливявали
2 лице	бил си ощастливявал	била си ощастливявала	било си ощастливявало	били сте ощастливявали
3 лице	бил ощастливявал бил е ощастливявал	била ощастливявала била е ощастливявала	било ощастливявало било е ощастливявало	били ощастливявали били са ощастливявали

Бъдеще време в преизказно наклонение
Бъдеще време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да ощастливявам	щяла съм да ощастливявам	щяло съм да ощастливявам	щели сме да ощастливяваме
2 лице	щял си да ощастливяваш	щяла си да ощастливяваш	щяло си да ощастливяваш	щели сте да ощастливявате
3 лице	щял да ощастливява щял е да ощастливява	щяла да ощастливява щяла е да ощастливява	щяло да ощастливява щяло е да ощастливява	щели да ощастливяват щели са да ощастливяват

Бъдеще предварително време в преизказно наклонение
Бъдеще предварително време в миналото в преизказно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	щял съм да съм ощастливявал	щяла съм да съм ощастливявала	щяло съм да съм ощастливявало	щели сме да сме ощастливявали
2 лице	щял си да си ощастливявал	щяла си да си ощастливявала	щяло си да си ощастливявало	щели сте да сте ощастливявали
3 лице	щял да е ощастливявал щял е да е ощастливявал	щяла да е ощастливявала щяла е да е ощастливявала	щяло да е ощастливявало щяло е да е ощастливявало	щели да са ощастливявали щели са да са ощастливявали

Условно наклонение

	единствено число			множествено число
	мъжки род	женски род	среден род
1 лице	бих ощастливявал	бих ощастливявала	бих ощастливявало	бихме ощастливявали
2 лице	би ощастливявал	би ощастливявала	би ощастливявало	бихте ощастливявали
3 лице	би ощастливявал	би ощастливявала	би ощастливявало	биха ощастливявали

Повелително наклонение

единствено число	множествено число
ощас-т-ли-вя-вай	ощас-т-ли-вя-вай-те

Причастия (отглаголни прилагателни)

Минало страдателно причастие

единствено число	мъжки род		ощас-т-ли-вя-ван
		непълен член	ощас-т-ли-вя-ва-ния
		пълен член	ощас-т-ли-вя-ва-ни-ят
	женски род		ощас-т-ли-вя-ва-на
		членувано	ощас-т-ли-вя-ва-на-та
	среден род		ощас-т-ли-вя-ва-но
		членувано	ощас-т-ли-вя-ва-но-то
множествено число			ощас-т-ли-вя-ва-ни
		членувано	ощас-т-ли-вя-ва-ни-те

Минало свършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род		ощас-т-ли-вя-вал
		непълен член	ощас-т-ли-вя-ва-лия
		пълен член	ощас-т-ли-вя-ва-ли-ят
	женски род		ощас-т-ли-вя-ва-ла
		членувано	ощас-т-ли-вя-ва-ла-та
	среден род		ощас-т-ли-вя-ва-ло
		членувано	ощас-т-ли-вя-ва-ло-то
множествено число			ощас-т-ли-вя-ва-ли
		членувано	ощас-т-ли-вя-ва-ли-те

Минало несвършено деятелно причастие

единствено число	мъжки род	ощас-т-ли-вя-вал
	женски род	ощас-т-ли-вя-ва-ла
	среден род	ощас-т-ли-вя-ва-ло
множествено число		ощас-т-ли-вя-ва-ли

Сегашно деятелно причастие

единствено число	мъжки род		ощас-т-ли-вя-ващ
		непълен член	ощас-т-ли-вя-ва-щия
		пълен член	ощас-т-ли-вя-ва-щи-ят
	женски род		ощас-т-ли-вя-ва-ща
		членувано	ощас-т-ли-вя-ва-ща-та
	среден род		ощас-т-ли-вя-ва-що
		членувано	ощас-т-ли-вя-ва-що-то
множествено число			ощас-т-ли-вя-ва-щи
		членувано	ощас-т-ли-вя-ва-щи-те

Деепричастие (отглаголно наречие)

ощас-т-ли-вя-вай-ки