ощастливявало е

Речник на българския език

1. ощастливявало е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ощастливявало е е производна форма на ощастливявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ощастливявало е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ощастливявало е е производна форма на ощастливявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. ощастливявало е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ощастливявало е е производна форма на ощастливявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).