ощастливявало

Речник на българския език

1. ощастливявало — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ощастливявало е производна форма на ощастливявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

2. ощастливявало — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.

ощастливявало е производна форма на ощастливявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., ср. р.).

3. ощастливявало — мин. деят. св. прич. ср. р.

ощастливявало е производна форма на ощастливявам (мин. деят. св. прич. ср. р.).

4. ощастливявало — мин. деят. несв. прич. ср. р.

ощастливявало е производна форма на ощастливявам (мин. деят. несв. прич. ср. р.).