ощастливявало си

Речник на българския език

1. ощастливявало си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

ощастливявало си е производна форма на ощастливявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

2. ощастливявало си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

ощастливявало си е производна форма на ощастливявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).

3. ощастливявало си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.

ощастливявало си е производна форма на ощастливявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., ср. р.).