ощастливявал си

Речник на българския език

1. ощастливявал си — мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ощастливявал си е производна форма на ощастливявам (мин.неопр.вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

2. ощастливявал си — преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ощастливявал си е производна форма на ощастливявам (преизк. накл., сег. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).

3. ощастливявал си — преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.

ощастливявал си е производна форма на ощастливявам (преизк. накл., мин. св. вр., 2 л., ед. ч., м. р.).