ощастливявал съм

Речник на българския език

1. ощастливявал съм — мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.

ощастливявал съм е производна форма на ощастливявам (мин.неопр.вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

2. ощастливявал съм — преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

ощастливявал съм е производна форма на ощастливявам (преизк. накл., сег. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).

3. ощастливявал съм — преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.

ощастливявал съм е производна форма на ощастливявам (преизк. накл., мин. св. вр., 1 л., ед. ч., м. р.).