ощастливявал е

Речник на българския език

1. ощастливявал е — мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ощастливявал е е производна форма на ощастливявам (мин.неопр.вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

2. ощастливявал е — преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ощастливявал е е производна форма на ощастливявам (преизк. накл., сег. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).

3. ощастливявал е — преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.

ощастливявал е е производна форма на ощастливявам (преизк. накл., мин. св. вр., 3 л., ед. ч., м. р.).